“Училището – територия на етническа толерантност”

              В следващите няколко редове ви предлагаме да се запознаете с есето на Виктория Чобанова от IX “б” клас, която спечели първо място на конкурса за есе “Училището – територия на етническа толерантност”, организиран от Община Бургас по проект по програмата на Европейския съюз “наука и образование за интелигентен растеж”.

             “Господ определя какъв ще се роди човек-българин, турчин, ром, арменец…Но какъв човек ще стане-това зависи от всеки от нас. Цветът на кожата и произхода не са от значение щом в душата си човек носи добрина и обич.

            Голяма част от нашето общество е негативно настроена към ромите. Но на въпроса “Защо?” почти никой от тях не би могъл да отговори. Това се случва, тъй като тази омраза е насаждана у неромите от всички общества досега.

            Време е да си се попитаме “По-различни ли са от нас ромите и с какво?”. И те като нас са “деца на майката земя”, и те като нас имат чувства и родители, които искат най-доброто за своите деца!

            Дори когато се върнем назад в българската история можем да намерим отговор на въпроса си. Още в IX век, когато светите братя Кирил и Методий защитават българския език, Кирил казва на триезичниците “Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?…” Може ли през XXI век потомците на този велик човек да не признават правата на някои хора, само защото са от различен произход?!

            Световната история е пълна с примери, в които хора от един расов състав доминират или дори поробват други хора. Но не може народ, който векове наред е изпитвал делбата на едни и други, да не бъде толерантен към различните.

            А децата?! Те са просто деца! Те не се делят на бели, черни, жълти, на български, ромски, турски, арменски-те са деца. И българските и ромските деца обичат сладолед и шоколод, обичат да слушат приказки преди сън. И едните и другите очакват с нетърпение първия учебен ден, с трепет отварят буквара, с широко отворени очи гледат първата учителка, опитвайки се да запомнят всичко казано от нея.

            Затова в нашето училище никой не дели децата на българчета, ромчета, турчета или други. Всички учат и играят заедно, помагат си в нужда. А учителите грижливо посрещат, обучават, възпитават и изпращат всички с еднаква обич всички. Но най-истинското доказателство са отношенията между самите деца. Те се обичат, подкрепят и уважават, без значение цвета на кожата.

            Децата са огледалото на обществото, те са бъдещето! А българинът е научил децата си на толерантност.”